Най-големи грехове на човечеството към природата

Евгени Кирилов
18 август 2020 година
Време за четене ✏ 6 минути
Откакто светът съществува, човекът и природата са в непрекъснато взаимодействие. Със своята дейност обаче човекът нанася огромни щети на природата и така застрашава собственото си съществуване.
1. Замърсяване на въздуха и промени в климата

Проблемът: От началото на индустриалната революция в средата на 18-ти век то до наши дни всички държави в света не спират да бълват въглероден двуокис в атмосферата. В резултат на това непрекъснато се повишават температурите – не само на въздуха, но и на световните океани. Умереното отделяне на въглероден двуокис всъщност е полезно – защото ако той не се отделяше по естествен начин от растителния свят, климатът на земята вероятно щеше да бъде мразовит. Хората обаче допринасят прекалено много за увеличаването на парниковите газове в атмосферата, а това вече е вредно.

Един пример: преди 200 години концентрацията на CO2 в атмосферата е възлизала на 280 ppm /части на милион/. Днес тя е достигнала ниво от близо 400 ppm. Основните виновници за това са фосилните енергоизточници, например въглищата, селското стопанство и индустрията. Подобно нарастване на концентрациите не може да остане без последствия за климата.

Решението: Заместване на фосилните горива с възобновяеми енергии, залесяване, намаляване на емисиите на вредните газове от селското стопанство, промяна в технологията на индустриалните процеси. Разбира се, това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи – може би затова и напредъкът в тези сфери засега е малък. Добра новина все пак има: налични са достатъчно „чисти" енергии, но те трябва да бъдат използвани по-често. Екологичните организации дори твърдят, че и със сегашните технологии е възможно да се осигури стопроцентов дял на възобновяемите енергии. Експертите обаче предупреждават, че преминаването към възобновяеми енергии – като слънчевата и вятърната - напредва прекалено бавно. Често пъти липсвал политически интерес, включително и поради това, че фосилните енергоизточници са прекалено евтини.

2. Обезлесяване

Проблемът:На много места по света се извършва поголовна сеч на гори – особено в тропическите пояси, където те отстъпват място на плантации за палмово масло, соеви зърна или други селскостопански монокултури.

Около 30% от повърхността на нашата планета днес е покрита с гори – това е едва половината от площта, която те са заемали преди около 11 000 години. Всяка година в света се изсичат 7,3 млн. хектара гори. Тропическите гори едно време са се простирали върху 15% от повърхността на сушата, а днес те заемат не повече от 6-7%. При това тези гори са важни не само за екологичното разнообразие на земята, те имат и друга важна функция – на естествени резервоари на въглероден двуокис, който те задържат, и който без тях би попаднал свободно в атмосферата или океаните.

Решението: Да се опази онова, което е останало от горите и да се залесяват нови площи. Тези мерки изискват намесата на държавата. На много места обаче – най-вече в тропическите региони – липсват необходимите държавни структури, а също средствата и волята за действия. Затова пък има широко разпространена корупция и криминални методи за изсичане на гори, задвижвана от желанието за бързи печалби.

3. Намаляване на биологическото разнообразие

Проблемът: Ако на сушата животните биват изтребвани заради месото им, слоновата кост или други уж медицински продукти, то моретата и океаните са опустошавани от гигантски флотилии, които унищожават цели рибни популации. Не само ловът на животни, но и разрушаването на тяхната естествена жизнена среда допринасят за постоянното намаляване на видовото разнообразие. За всичко това е виновен човекът.

Решението: Трябва да се вземат конкретни мерки, които да не допускат по-нататъшно намаляване на видовото разнообразие.

Защитата и възстановяването на жизнените пространства е едната страна на въпроса, спирането на бракониерството и нелегалната търговия с диви животни – другата. В тези задачи би трябвало да бъдат интегрирани и местните хора, които безспорно имат социален и икономически интерес от опазването на дивата природа.
4. Ерозия на почвите

Проблемът: Унищожаванена пасища, развитие на монокултури, ерозия, бетониране на земеделските земи, пренасищане с вредни вещества, превръщане на тревни площи в земеделски земи – списъкът на методите, с които могат да бъдат нанесени възможно най-големи вреди на земята, е неизчерпаемо дълъг. И за съжаление, човекът охотно се възползва от тях: около 12 млн. хектара земеделски земи годишно биват „деградирани" /понижени в категория/, се казва в оценка на ООН.

Троен бич за морските обитатели: прекомерният улов, замърсяването и повишаването на температурите


Решението: Съществува широка палитра от техники за защита и възстановяване на почвите, като се започне от устойчивото земеделие, през методите за редуване на културите /т.нар. сеитбообръщение/, та до задържането на водите чрез изграждане на тераси. Тъй като и гарантирането на добивите зависи от качеството на почвите, е повече от очевидно, че рано или късно ще бъдем принудени да се справим с това предизвикателство.

Винаги сме вярвали, че след всяка буря идва дъга, затова и сега смятаме, че човечеството ще се усети в един момент и ще се спрем с това пагубно поведение.